Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Заявената основна цел на проекта е "модернизация на образователната система чрез засилване на интеграцията, повишаване на качеството на обучение и осигуряване на равен достъп до образование за всички деца". Въвеждането на нов предмет Добродетели и религии ще бъде възможно само с промени в този закон, за което обяви по-рано и министърът на образованието К. Вълчев.
Обсъждането е отворено един месец от 23 май до 23 юни 2025 г. (тук)
Проектозаконът предвижда 11 ключови цели, като шестата цел касае въвеждането на новия предмет Добродетели и религии: Цел 6: Развиване на социално-емоционалните и социално-поведенческите умения на учениците, формиране на устойчива нравствена култура и добродетели; Предвижда се развиването на социално-емоционални умения на учениците и повишаването на компетентностите в тази област да се осъществява както през въвеждане на нов учебен предмет добродетели и религии, така и през останалите учебни предмети, насочени към придобиването на общообразователна подготовка.
Конкретните предложения за промени в Закона за предучилищното и училищно образование по отношение на религиозното образование са много. Първата и основна промяна е в чл. 11:
- В чл. 11, ал. 1 се създава изречение второ: „Обучение, свързано с религиите, включително с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и по реда на този закон.“
Досега този член гласеше: Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е светско. (2) В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.
По този начин се запазва определението за светско образование, което допуска "обучение, свързано с религиите с конфесионални елементи", но продължава да не допуска налагането на идеологически или религиозни доктрини.
- По отношение на предмета Религия във вида, в който се изучава сега, се предвижда следното: Член 89, ал. 2 се изменя така:
„(2) В избираемите учебни часове може да се изучават и учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3 и 5, както и учебният предмет Религия – само в класовете, в които не се изучава учебният предмет Добродетели и религии.“
На практика това означава, че досегашният предмет Религия може да има само в класовете, които няма да бъдат обхванати веднага от промените - от учебната 2026/27 г. се предвижда новият задължителен предмет да бъде въведен в 1 клас, т.е. Религия в досегашния вариант и програма може да се преподава от 2 клас нагоре. Тъй като към настоящия момент Религия се изучава предимно в началния етап от 1 до 4 клас, с единични изключения в прогимназиалния и гимназиален етап, това на практика означава постепенно отпадане на предмета Религия.
- В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4, изречение второ след думата „Религия“ се поставя запетая и се добавя „както и учебният предмет Добродетели и религии“. 2. В ал. 7 изречение второ се изменя така: „С изключение на учебния предмет Добродетели и религии, учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.“ 3. Създава се нова ал. 8: „(8) Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му се разработват алтернативни учебни програми, предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на конфесионално обучение и без елементи на конфесионално обучение. Изборът на учебна програма по учебния предмет Добродетели и религии се извършва при условията на чл. 12, ал. 2.
В досегашния вариант чл. 76, т. 4 гласи: (4) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети. При условията и по реда на този закон в процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Религия. В новия вариант се добавя и предметът Добродетели и религии, като се оставя и старият предмет Религия.
Промяната в ал. 7 засяга часовете по новия предмет. За разлика от всички останали предмети, чиито часове се определят от учебните програми, това условие няма да се съблюдава за новия предмет. Не се уточнява как ще се определя броят на часовете по него.
- В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) В задължителните учебни часове в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план се включва и изучаването на учебния предмет Добродетели и религии.“
- В чл. 118 Досегашната ал. 5 става ал. 6, като в нея след думите „Не се поставят оценки“ се добавя „по учебния предмет Добродетели и религии“.
- В чл. 154, т. 3 след думата „Религия“ се поставя запетая и се добавя „Добродетели и религии“. Този член касае учебниците и в досегашния си вариант гласи: Чл. 154. Според предназначението си учебниците са за обучение по:... 3. учебните предмети Майчин език, Религия и Хореография; Тази промяна запазва възможността да се използват досегашните учебници по стария предмет "Религия".
- В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: Създава се т. 12а: „12а „Конфесионално обучение“ е обучение за основните положения на религиите на официално регистрираните вероизповедания с повече от 10 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт.“ Тази промяна на практика предвижда в своя конфесионален вариант новият предмет да има само две форми - християнство-православие и ислям.
В приложената Частична предварителна оценка на въздействието на законовите промени, предложена от МОН, по отношение на Добродетели и религии се казва:
"С предложените промени се поставя и по-силен акцент върху възпитанието като част от образованието. Настоящото развитие на обществото недвусмислено показва нуждата от повече и ежедневни усилия както от страна на родителите, така и от страна на образователната система за ценностното формиране на личността и възпитанието в добродетели, изведено като цел на образованието. Наред с необходимостта от разгръщане на тази концепция през учебните програми по всички общообразователни предмети, на законово ниво в задължителните учебни часове се въвежда и нов учебен предмет добродетели и религии, насочен към формиране на устойчива нравствена култура, морална преценка и разбиране на различни гледни точки. Учебният предмет се предлага за изучаване по избор като религия – православие, религия – ислям или добродетели/етика, като по този предмет няма да се поставят оценки. През този предмет, както и през останалите учебни предмети, насочени към придобиването на общообразователна подготовка, ще се работи и за развиване на социално-емоционалните и социално-поведенческите умения на учениците, които в най-голяма степен допринасят за благополучието, разбирано като осигуряване на условия за насърчаване на психичното и физическото здраве и за създаване на подкрепяща и позитивна среда.
В приложеното Становище на администрацията на Министерския съвет относно Частичната предварителна оценка на въздействието на законовите промени се прави следната забелжка:
"Настоящата оценка не съдържа информация относно очакваните въздействия върху идентифицираните заинтересовани страни. С оглед пълнотата и аналитичната стойност на оценката следва да бъдат разгледани както положителните, така и потенциалните негативни ефекти върху всички, или поне върху основните групи заинтересовани страни. В случаите, в които очакваните въздействия са сходни за различни групи, това следва изрично да бъде посочено в изложението. Препоръчваме да бъде извършен подробен анализ на вероятните икономически, социални и други въздействия, като прогнозите се подкрепят с количествени и/или качествени показатели. По правило, колкото по-голяма е степента на количествено представяне на очакваните ефекти, толкова по-убедителен и аргументиран е анализът на въздействието върху заинтересованите страни".
